11 июн. 2019 г., 12:39

Малък пейзаж

1.1K 0 0

Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.

Върху лицата ни разхвърля нощна жега

на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.

 

Цигареният дим изпълва малкото пространство,

няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него.

Няма други фигури във паметта на нашето познанство.

 

Картината отвън мени се, катерят се и падат

някои звезди, а ние си стоим със парещи очи.

Поглед – и сърце черви се, дим и жега всякак не прощават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kiddo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...