Една е звездата, която
денонощно грее над мен,
само ти ли, майчице свята,
бдиш неспокойно за мен.
Твоята ласка ме стопля,
твоят поглед мил и суров,
твоята усмивка ми носи
тих мълчалив благослов.
Без теб не мога,
без теб пусто е тук,
ти си моето слънце в живота,
ти ми посочваш верния път.
Когато греша, ти ми помагаш,
опирам се на твоята нежна ръка,
с моето щастие ти също се радваш,
чисто и просто, ето така.
Цветето мое, в знак на обич,
поднасям на тебе сега
и нека сълзите, които ще рониш,
от щастие бъдат, а не от тъга.
© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados
Поздрав!