Mar 11, 2011, 8:22 PM

Мама

  Poetry
844 0 2

Една е звездата, която

денонощно грее над мен,

само ти ли, майчице свята,

бдиш неспокойно за мен.


Твоята ласка ме стопля,

твоят поглед мил и суров,

твоята усмивка ми носи

тих мълчалив благослов.


Без теб не мога,

без теб пусто е тук,

ти си моето слънце в живота,

ти ми посочваш верния път.


Когато греша, ти ми помагаш,

опирам се на твоята нежна ръка,

с моето щастие ти също се радваш,

чисто и просто, ето така.


Цветето мое, в знак на обич,

поднасям на тебе сега

и нека сълзите, които ще рониш,

от щастие бъдат, а не от тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина Айдарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...