11.03.2011 г., 20:22

Мама

846 0 2

Една е звездата, която

денонощно грее над мен,

само ти ли, майчице свята,

бдиш неспокойно за мен.


Твоята ласка ме стопля,

твоят поглед мил и суров,

твоята усмивка ми носи

тих мълчалив благослов.


Без теб не мога,

без теб пусто е тук,

ти си моето слънце в живота,

ти ми посочваш верния път.


Когато греша, ти ми помагаш,

опирам се на твоята нежна ръка,

с моето щастие ти също се радваш,

чисто и просто, ето така.


Цветето мое, в знак на обич,

поднасям на тебе сега

и нека сълзите, които ще рониш,

от щастие бъдат, а не от тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Айдарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....