Мама

8 dic 2014, 17:16

Poesía » Otra

295 1 0

Мама

Косите и сиви, лицето и вяло,

в очите и само огън гори.

Усмихва се нежно със обич голяма,

над спомени мили тя винаги бди.

И в нощите будна сама е стояла,

и в дните самотни е чакала пак.

За тебе живота си е извървяла,

със всяка усмивка и всяка сълза.

И сякаш едничка невидима сянка,

усмихваш се майко на свойте деца.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.