petymar (Петя Петкова Димитрова)
14 4
Dec 8, 2014, 5:16 PM

Мама 

  Poetry » Other
296 1 0

Мама


Косите и сиви, лицето и вяло,

в очите и само огън гори.

Усмихва се нежно със обич голяма,

над спомени мили тя винаги бди.

И в нощите будна сама е стояла,

и в дните самотни е чакала пак.

За тебе живота си е извървяла,

със всяка усмивка и всяка сълза.

И сякаш едничка невидима сянка,

усмихваш се майко на свойте деца.


© Петя Петкова Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??