Мама
508
1
0
Мама
Косите и сиви, лицето и вяло,
в очите и само огън гори.
Усмихва се нежно със обич голяма,
над спомени мили тя винаги бди.
И в нощите будна сама е стояла,
и в дните самотни е чакала пак.
За тебе живота си е извървяла,
със всяка усмивка и всяка сълза.
И сякаш едничка невидима сянка,
усмихваш се майко на свойте деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Петкова Димитрова Все права защищены
