Мама

8.12.2014 г., 17:16 ч.

Поезия » Друга

298 1 0

Мама

Косите и сиви, лицето и вяло,

в очите и само огън гори.

Усмихва се нежно със обич голяма,

над спомени мили тя винаги бди.

И в нощите будна сама е стояла,

и в дните самотни е чакала пак.

За тебе живота си е извървяла,

със всяка усмивка и всяка сълза.

И сякаш едничка невидима сянка,

усмихваш се майко на свойте деца.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.