19 mar 2017, 17:40

Мама

  Poesía » Otra
2.1K 5 15

Ти си дар, в който вярвам,
майка и приятелка, на болката ми свята.
Млада и красива е тя,
с песните си ми озарява деня.

Усмивка желана,
грее засмяна.
Сълзите си благо припомня
и за мига не съжалява.

Ти си ме родила,
в първия миг благсловила.
Даде ми всичко свято,
защото те има.

Даде ми обичта си
и двете си ръце,
а аз те благославям,
с плачещо сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

11 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...