Ти си дар, в който вярвам,
майка и приятелка, на болката ми свята.
Млада и красива е тя,
с песните си ми озарява деня.
Усмивка желана,
грее засмяна.
Сълзите си благо припомня
и за мига не съжалява.
Ти си ме родила,
в първия миг благсловила.
Даде ми всичко свято,
защото те има.
Даде ми обичта си
и двете си ръце,
а аз те благославям,
с плачещо сърце.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени