Ти си дар, в който вярвам,
майка и приятелка, на болката ми свята.
Млада и красива е тя,
с песните си ми озарява деня.
Усмивка желана,
грее засмяна.
Сълзите си благо припомня
и за мига не съжалява.
Ти си ме родила,
в първия миг благсловила.
Даде ми всичко свято,
защото те има.
Даде ми обичта си
и двете си ръце,
а аз те благославям,
с плачещо сърце.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
