yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
7 abr 2009, 10:15

Маминка 

  Poesía
931 0 18

 

Да ви разкажа за моята баба Василка.

На нея съм кръстена -

тя беше моята маминка

(така във Бургас им викаме).

Беше една такава устАта -

пази, Боже, да й паднеш на мерника.

(Хич не приличам на нея!)

Първи випуск на пансиона Френския,

(дето по-късно комунистите

в психиатрия го превърнаха).

Гледаше си децата, че и внуците

и на мъжа си всякак угаждаше,

щото на Оня свят, казваше,

всички при първите си отивали (ужас!).

Умница беше отвсякъде

(на нея приличам) -

за всяко нещо си имаше отговор

и... никакви противоречия

(то кой ли пък смееше).

Мъжете - казваше маминка -

от кръста надолу да те познават,

а туй дето ти е в главата,

все да ги изненадва.

- И вкъщи, и на улицата,

все да си начервисана,

косата - направена,

домашните чехли - с токчета.

Когато си болна -

мъжко око да те не види,

лягай в кревата и охкай,

през главата завита.

А знаете ли по какво се познавало

дали мъжът си обича жената (и обратното)?

Мъжките ризи трябвало без ръбове

по ръкавите да бъдат изгладени.

А на жената лицето - задължително

без бръчки, поне до петдесетака

(туй го приложих).

Всяка вечер събираше си децата -

кой накъдето ходил - ходил,

в осем да е на масата.

И всичко да се изяжда.

След туй - всеки в кревата си.

И преди лягане - чаша мляко

(туй и до ден днешен не го мога -

от малка по този въпрос възроптах й).

 

Хубави делници, прелестни празници,

като с магическа пръчка рисувани.

Когато от Този свят си отиде

разбрахме,

че в земята погребахме корена си -

не само маминка.

 

Сега аз съм корен -

по-жилав от троскот.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

                                                                                                             Цикъл "Корени"

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здраво захванат е този корен ! Да си жива и мъдра, мило момиче още толкова години на колкото си,пък после, като се срещнем на кафе, ще помечтаем
  • Сърдечни благодарности на всички! Много я обичам моята маминка! Дано да съм прихванала много от нея!
  • Без корените си сме загубени в пространството и времето! Поздрави!
  • Навярно и твоите внучки с умиление ще пишат за теб както ти пишеш сега за маминка си. Благодаря и за хубавите картини и музика!
    Поздрави Весела!
  • Дете се възпитава 100 години преди да се роди...
    Прекрасна приемственост!
    Ама си бяла и червена-а-а!
    Гушки!
  • Един от редките стихове, посветени на корена...
    Пленителна жена е била баба ти, и всичко хубаво от нея си наследила.
    Запази го и го предавай на внуци и правнуци.
    Поздрав, Весела!
  • страхотна си
  • Желая Ви приятен и усмихнат ден!
  • Браво, Веси! Така се поддържаха традиции, така се градеше народност...Забравила си...Преди храна се казваше молитва, а след - благодарност! Бъди! Целувки!
  • ... неизкоренима си... поздрави!
  • знаеш ли че тези приказки и аз съм ги чувала
    маминки...

    чудесно написано
  • Нашите мили маминки! И моята беше
    Василка, на нея съм кръстена.
    Чудесен стих! Поздрав!
  • Хареса ми много!
    Непреходни, мъдри послания, съдържа стиха ти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Доста отговори намерих в тоя стих, а "ужаса" го споделям...
    Внесе настроение, за което ти благодаря, Весела!
  • Троскот?! О, не, скъпа, нещо доста по- живописно си. С жилав корен!
  • Оф, оф, оф!!! Трябваше да редактирам!
    Що си мисля, че я познавам?!
    Упс!!! Теб (авторката)за човека е удоволствие да те знае!
  • Силна,справедлива и мъдра жена е била твоята маминка.Много си взела от нея.Дано и другите коренчета да са толкова жилави, колкото вашите!
    Топли прегръдки!
  • прекрасна си, мила Веси...на Нея приличаш...
    прегръщам те, с много обич...разкошен стих...в душата си ми.
Propuestas
: ??:??