2 may 2010, 15:03

Мамо

  Poesía
599 0 1

Помниш ли малкото дете, мамо,

детето с босите  си мечти.

И колко честичко плачеше само,

а  ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.

 

Виж, това дете порасна, мамо,

но детето в него пак сълзи.

Иска да опре глава на твоето рамо

и  да намери утеха в твоите очи.

 

Колко мъка има в него, ако знаеш,

сърцето му  тъжи за отминалите  години.

Знам, с него ти пак ще ридаеш

и ще събираш пак в шепи  поройните сълзи

 

Моля ви, ей, години,

не убивайте неговото детство скромно,

оставете го там да живее

с девствените си очи, още невидял тез злини,

в своя свят любов да гради,

бършейки с ръчички майчините сълзи,

в своето пролетно детство да цъфти.

 

Милан Милев

02.05.2010

 

                                                                       Посветено

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах чувството! Но трябва да се поизглади изразът! Поздрав за посвещението!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...