Помниш ли малкото дете, мамо,
детето с босите си мечти.
И колко честичко плачеше само,
а ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.
Виж, това дете порасна, мамо,
но детето в него пак сълзи.
Иска да опре глава на твоето рамо
и да намери утеха в твоите очи.
Колко мъка има в него, ако знаеш,
сърцето му тъжи за отминалите години.
Знам, с него ти пак ще ридаеш
и ще събираш пак в шепи поройните сълзи ...