Помниш ли малкото дете, мамо,

детето с босите  си мечти.

И колко честичко плачеше само,

а  ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.

Виж, това дете порасна, мамо,

но детето в него пак сълзи.

Иска да опре глава на твоето рамо

и  да намери утеха в твоите очи.

Колко мъка има в него, ако знаеш,

сърцето му  тъжи за отминалите  години.

Знам, с него ти пак ще ридаеш

и ще събираш пак в шепи  поройните сълзи

Моля ви, ей, години,

не убивайте неговото детство скромно,

оставете го там да живее

с девствените си очи, още невидял тез злини,

в своя свят любов да гради,

бършейки с ръчички майчините сълзи,

в своето пролетно детство да цъфти.

Милан Милев

02.05.2010

                                                                       Посветено