Мамо

25 ene 2015, 17:11

Poesía

754 0 3

Мамо...

В тихи спомени често се рея назад

и при теб мисълта ме довя

в дом с нависнали клони със ябълков цвят,

в село китно, сред равни поля...

Беше пролет, цъфтяха тук всички цветя,

доверявах ти всички мечти...

Ти подкрепяше моите смели неща

със усмивка и благост в очи...

В лято знойно направих аз избора свой

и поех път нелек през света.

Ти не спря ме на прага, остана в покой,

да се срещна със свойта съдба...

Вече есен покрила е мойте коси,

теб те няма да видиш това.

Там, под мрамора спят твойте топли очи.

В спомен, мамо, остави следа...

Пак е пролет и пак тук цветята цъфтят...

Моят син днес по пътя върви,

устремен, след мечтите в широкия свят...

Не го спрях, тъй научи ме ти...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

babymetal3 (Шери Назми)

2015-01-25T22:47:21+02:00

Прекрасно е.
dancheto65 (Йорданка Цонева)

2015-01-25T20:06:58+02:00

Благодаря за подкрепата! Много боли наистина... Хубава вечер и от мен!
stoyna (Стойна Димова)

2015-01-25T19:57:13+02:00

Поздрав за темата на стихотворението ти - най-святата тема.
Написано е много топло, искрено и чисто, но боли и ще продължава
докато виждат очите ни. Това е реалността, в която живеем.
Продължи смело напред - нямаме друг избор.
Бъди най-добрата майка и ето отплатата ти!
Поздрав от сърце и лека вечер!