Мамо...
В тихи спомени често се рея назад
и при теб мисълта ме довя
в дом с нависнали клони със ябълков цвят,
в село китно, сред равни поля...
Беше пролет, цъфтяха тук всички цветя,
доверявах ти всички мечти...
Ти подкрепяше моите смели неща
със усмивка и благост в очи...
В лято знойно направих аз избора свой
и поех път нелек през света.
Ти не спря ме на прага, остана в покой, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up