Мамо
Мамо...
В тихи спомени често се рея назад
и при теб мисълта ме довя
в дом с нависнали клони със ябълков цвят,
в село китно, сред равни поля...
Беше пролет, цъфтяха тук всички цветя,
доверявах ти всички мечти...
Ти подкрепяше моите смели неща
със усмивка и благост в очи...
В лято знойно направих аз избора свой
и поех път нелек през света.
Ти не спря ме на прага, остана в покой,
да се срещна със свойта съдба...
Вече есен покрила е мойте коси,
теб те няма да видиш това.
Там, под мрамора спят твойте топли очи.
В спомен, мамо, остави следа...
Пак е пролет и пак тук цветята цъфтят...
Моят син днес по пътя върви,
устремен, след мечтите в широкия свят...
Не го спрях, тъй научи ме ти...
© Йорданка Цонева All rights reserved.
