Мамо...

Poesía

403 0 1

Много са любимите неща –

жена, деца, море, чужбина,

оплюта само тя осиротя –

презряната от нас Родина...

Няма такава държава,

всеки в хор се прозява,

взел от нея каквото дава,

после я сритал опустяла...

Вековна изнемогваща старица,

изоставена и от Бог, и от вяра,

изнасилена от мафиоти и цигани,

прегръщам те, мамо –

с теб до края оставам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Искрена любов към Родината, разтърсващ финал! Развълнува ме...

2017-04-28T21:46:14+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0