Мамо...

Poesía

413 0 1

Много са любимите неща –

жена, деца, море, чужбина,

оплюта само тя осиротя –

презряната от нас Родина...

Няма такава държава,

всеки в хор се прозява,

взел от нея каквото дава,

после я сритал опустяла...

Вековна изнемогваща старица,

изоставена и от Бог, и от вяра,

изнасилена от мафиоти и цигани,

прегръщам те, мамо –

с теб до края оставам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Искрена любов към Родината, разтърсващ финал! Развълнува ме...

2017-04-28T21:46:14+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9