Мамо...

Poetry

406 0 1

Много са любимите неща –

жена, деца, море, чужбина,

оплюта само тя осиротя –

презряната от нас Родина...

Няма такава държава,

всеки в хор се прозява,

взел от нея каквото дава,

после я сритал опустяла...

Вековна изнемогваща старица,

изоставена и от Бог, и от вяра,

изнасилена от мафиоти и цигани,

прегръщам те, мамо –

с теб до края оставам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Искрена любов към Родината, разтърсващ финал! Развълнува ме...

2017-04-28T21:46:14+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0