5 nov 2017, 17:16  

Мамо

  Poesía » Otra
553 4 0

         Не заключвай, мамо, пътната врата,

         остави да свети крушчичица една.

         Твоят син изгубен, обиколи го света

         и сега се връща скръбен у дома.

 

         Не проклинай, мамо, своята съдба,

         не живя като царица, а в борба.

         Гладна беше, да нахраниш своите деца.

         Те за благодарност те оставиха сама.

 

         И прощавай, мамо, моята вина,

         не избира никой майка, ни деца.

         Той, животът с невидима ръка

         дава всичко, сетне взема кръвнина.

 

         Не заключвай, мамо, пътната врата,

         жален там ще спра, в очите със сълза.

         Стъпките си плахи ще оставя във калта

         и изпил тъгата, ще потъна във нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...