5.11.2017 г., 17:16 ч.  

Мамо 

  Поезия » Друга
431 4 0
Не заключвай, мамо, пътната врата,
остави да свети крушчичица една.
Твоят син изгубен, обиколи го света
и сега се връща скръбен у дома.
Не проклинай, мамо, своята съдба,
не живя като царица, а в борба.
Гладна беше, да нахраниш своите деца.
Те за благодарност те оставиха сама.
И прощавай, мамо, моята вина,
не избира никой майка, ни деца.
Той, животът с невидима ръка
дава всичко, сетне взема кръвнина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??