15 sept 2007, 15:21

Мамо...

  Poesía
3.2K 0 15
Мамо, прегърни момичето,
което всички пламенно обичат,
най-топло бе във скута ти,
когато бях мъничка.
Мамо, погали косите ми
и ми кажи, че всичко отминава
и че порасват ли мечтите ми,
то значи вече съм голяма...
Мамо, погледни в очите ми,
когато те са помътнели,
махни с ръка и ми кажи -
кахърите ти пак са бели.
Сложи кафето ароматно -
и двете ще го подсладим,
момичето ти е пораснало,
но пак при теб страха топи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...