Мамо...
Мамо, прегърни момичето,
което всички пламенно обичат,
най-топло бе във скута ти,
когато бях мъничка.
Мамо, погали косите ми
и ми кажи, че всичко отминава
и че порасват ли мечтите ми,
то значи вече съм голяма...
Мамо, погледни в очите ми,
когато те са помътнели,
махни с ръка и ми кажи -
кахърите ти пак са бели.
Сложи кафето ароматно -
и двете ще го подсладим,
момичето ти е пораснало,
но пак при теб страха топи.
което всички пламенно обичат,
най-топло бе във скута ти,
когато бях мъничка.
Мамо, погали косите ми
и ми кажи, че всичко отминава
и че порасват ли мечтите ми,
то значи вече съм голяма...
Мамо, погледни в очите ми,
когато те са помътнели,
махни с ръка и ми кажи -
кахърите ти пак са бели.
Сложи кафето ароматно -
и двете ще го подсладим,
момичето ти е пораснало,
но пак при теб страха топи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
Много ми хареса!
