Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно.
Въздухът вопли нечути отронваше…
Но не разбрахме, че болест коварна
в твоята плът впива жило отровно…
Още те виждам как шеташ по двора…
Връзваш домати… Пипера поливаш…
И с котарака гальовно говориш…
Мамо, дано си в Небето!...Щастлива!
Татко нали е при тебе - там, Горе?...
Аз съм добре… просто... много ми липсваш!...
Албена Димитрова
17.8.2019.
София.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »
Бъдете живи и здрави, обичани и вдъхновени!