Мамо...
Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно.
Въздухът вопли нечути отронваше…
Но не разбрахме, че болест коварна
в твоята плът впива жило отровно…
Още те виждам как шеташ по двора…
Връзваш домати… Пипера поливаш…
И с котарака гальовно говориш…
Мамо, дано си в Небето!...Щастлива!
Татко нали е при тебе - там, Горе?...
Аз съм добре… просто... много ми липсваш!...
Албена Димитрова
17.8.2019.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
