5 dic 2020, 22:35

Мамо 

  Poesía » Odas y poemas
711 7 18

Мила моя, мамо,

много време мина,

в труд прегъвах рамо –

ден и нощ – година.

Бащин дом рождени

както съм напуснал,

в работа без смени

както кон препуснал!

 

С времето ний бяхме

двама в надпревара.

Цял живот вървяхме,

то ме изпревари!

Все работех, само

слава да постигна,

но за тебе, мамо,

то не ми достигна!

 

Беше тиха, скромна,

с работа заета,

все така те помня

без почивка шета!

Денем за храната –

твоя грижа беше 

и за нас, децата –

нощем ти не спеше!

 

Ти си ме родила,

с обич ме изучи –

с вяра надарила –

и на труд научи!                                                                         

С работа – не прося,

имам хляб в ръцете,

цял живот ще нося

обич във сърцето.

 

12 ч., 13 юни 2002

ред.: 21,30 ч., 5 декември 2020

 

("Повеите на любовта"

трета книга – 2015 г.)

 

                                       

 

 

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??