Мамо
Мила моя, мамо,
много време мина,
в труд прегъвах рамо –
ден и нощ – година.
Бащин дом рождени
както съм напуснал,
в работа без смени
както кон препуснал!
С времето ний бяхме
двама в надпревара.
Цял живот вървяхме,
то ме изпревари!
Все работех, само
слава да постигна,
но за тебе, мамо,
то не ми достигна!
Беше тиха, скромна,
с работа заета,
все така те помня
без почивка шета!
Денем за храната –
твоя грижа беше
и за нас, децата –
нощем ти не спеше!
Ти си ме родила,
с обич ме изучи –
с вяра надарила –
и на труд научи!
С работа – не прося,
имам хляб в ръцете,
цял живот ще нося
обич във сърцето.
12 ч., 13 юни 2002
ред.: 21,30 ч., 5 декември 2020
("Повеите на любовта"
трета книга – 2015 г.)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
