Мамо
Не тръгвай, мамо! Колко си ми нужна... сега...
Със своите очи, ръце и топлота...
Най-милата усмивка да прегърна,
да те спася от твойта самота...
След тебе, мамо, пак ще търся път, утеха...
Без тебе, все ще търся светлина
в прозореца, далечен, дето свети
и носи тих уют и топлина.
Без тебе, мамо, няма вече слънце, лято...
Без теб е вечна зима по света.
Ще търся сред звездите на небето,
къде е скрита твоята звезда...
Не тръгвай, мамо. Колко си ми нужна
разбираме тъй късно във нощта,
когато някой тръгне... И е тъжно
за нашта закъсняла доброта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райна Иванова Todos los derechos reservados
