Мамо
Не тръгвай, мамо! Колко си ми нужна... сега...
Със своите очи, ръце и топлота...
Най-милата усмивка да прегърна,
да те спася от твойта самота...
След тебе, мамо, пак ще търся път, утеха...
Без тебе, все ще търся светлина
в прозореца, далечен, дето свети
и носи тих уют и топлина.
Без тебе, мамо, няма вече слънце, лято...
Без теб е вечна зима по света.
Ще търся сред звездите на небето,
къде е скрита твоята звезда...
Не тръгвай, мамо. Колко си ми нужна
разбираме тъй късно във нощта,
когато някой тръгне... И е тъжно
за нашта закъсняла доброта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райна Иванова Все права защищены
