11 jul 2010, 20:11

Мамо, дали вината бе в мен? 

  Poesía
476 0 2

Мамо, дали вината бе в мен? 

Проплаках тихо, някак колебливо, 
сякаш знаех, че ще бъда нежелан. 
Протегнах се по детски доверчиво, 
но не ме погали майчината длан. 

Повиха ме в някакви одежди 
и сложиха ме на някакъв кантар. 
Изпариха се слабите надежди, 
че за мама аз съм слънчев дар. 

Не ме положиха в скута ù удобно, 
за да ми шепне с тих и топъл глас, 
да ме погледне с майчин поглед, 
обичан и желан да се почувствам аз. 

Опитах се с плач да я повикам, 
но погледът ù бе толкова студен! 
Ах, мамо, как искам да те питам 
дали вината бе в мен?

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво,Или!Днес попаднах на теб и съм впечатлена!Подрастващите от твоето поколение обикновено пропагандират"за"нещата,срещу които е насочена твоята поезия!Радвам се да разбера,че са останали деца,които се вълнуват от подобни теми-Холокоста,изоставените деца,пушенето,сълзите в майчините очи...Винаги,когато имам време,ще те чета!Вече знам,че няма да съжалявам.Поздрави!
  • Благодаря
Propuestas
: ??:??