11 jul 2010, 20:11

Мамо, дали вината бе в мен?

  Poesía
631 0 2

Мамо, дали вината бе в мен? 

Проплаках тихо, някак колебливо, 
сякаш знаех, че ще бъда нежелан. 
Протегнах се по детски доверчиво, 
но не ме погали майчината длан. 

Повиха ме в някакви одежди 
и сложиха ме на някакъв кантар. 
Изпариха се слабите надежди, 
че за мама аз съм слънчев дар. 

Не ме положиха в скута ù удобно, 
за да ми шепне с тих и топъл глас, 
да ме погледне с майчин поглед, 
обичан и желан да се почувствам аз. 

Опитах се с плач да я повикам, 
но погледът ù бе толкова студен! 
Ах, мамо, как искам да те питам 
дали вината бе в мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Или!Днес попаднах на теб и съм впечатлена!Подрастващите от твоето поколение обикновено пропагандират"за"нещата,срещу които е насочена твоята поезия!Радвам се да разбера,че са останали деца,които се вълнуват от подобни теми-Холокоста,изоставените деца,пушенето,сълзите в майчините очи...Винаги,когато имам време,ще те чета!Вече знам,че няма да съжалявам.Поздрави!
  • Благодаря

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...