Мамо, дали вината бе в мен?
Мамо, дали вината бе в мен?
Проплаках тихо, някак колебливо,
сякаш знаех, че ще бъда нежелан.
Протегнах се по детски доверчиво,
но не ме погали майчината длан.
Повиха ме в някакви одежди
и сложиха ме на някакъв кантар.
Изпариха се слабите надежди,
че за мама аз съм слънчев дар.
Не ме положиха в скута ù удобно,
за да ми шепне с тих и топъл глас,
да ме погледне с майчин поглед,
обичан и желан да се почувствам аз.
Опитах се с плач да я повикам,
но погледът ù бе толкова студен!
Ах, мамо, как искам да те питам
дали вината бе в мен?
© Или Дадарова All rights reserved.
