9 may 2010, 11:30

Манастирът

  Poesía » Otra
727 0 0

Топли есенни лъчи огряват

тежката манастирска камбарания.

И ето, монах в черно расо

захвана да бие камбаните звънливи.

 

С молитва към бога

и със сърце смирено

възвестява идването на божиите вестители

в малката обител.

 

Долу по калдъръма

забързани белобради старчета

влизаха в църквата многовековна,

да отправят молитва към Бога.

 

С кандилница в ръка,

игуменът мъдър и стожер на манастира,

кади и моли  се богу горещо,

за манастира и за народа изстрадал.

 

На клира пеят като ангели

старчета мъдри,

а послушникът се учи

от техните постъпки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...