9.05.2010 г., 11:30

Манастирът

729 0 0

Топли есенни лъчи огряват

тежката манастирска камбарания.

И ето, монах в черно расо

захвана да бие камбаните звънливи.

 

С молитва към бога

и със сърце смирено

възвестява идването на божиите вестители

в малката обител.

 

Долу по калдъръма

забързани белобради старчета

влизаха в църквата многовековна,

да отправят молитва към Бога.

 

С кандилница в ръка,

игуменът мъдър и стожер на манастира,

кади и моли  се богу горещо,

за манастира и за народа изстрадал.

 

На клира пеят като ангели

старчета мъдри,

а послушникът се учи

от техните постъпки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...