9 мая 2010 г., 11:30

Манастирът

731 0 0

Топли есенни лъчи огряват

тежката манастирска камбарания.

И ето, монах в черно расо

захвана да бие камбаните звънливи.

 

С молитва към бога

и със сърце смирено

възвестява идването на божиите вестители

в малката обител.

 

Долу по калдъръма

забързани белобради старчета

влизаха в църквата многовековна,

да отправят молитва към Бога.

 

С кандилница в ръка,

игуменът мъдър и стожер на манастира,

кади и моли  се богу горещо,

за манастира и за народа изстрадал.

 

На клира пеят като ангели

старчета мъдри,

а послушникът се учи

от техните постъпки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...