2 oct 2008, 9:51

Мараня 

  Poesía » De amor
562 0 3

сънят не ме лови

защото живея във сън

този единствения

във който пак

спираш дъха ми

извираш от очите ми

със спомен от друг живот

когато стигнахме края

на света и прекрачихме...

чуваш ли сълзите ми

виждаш ли душата ми

спъваш ли се в мислите ми

изгаря ли те сянката ми

пропадаш ли в стона ми

вибрираш ли от думите ми

виждаш ли ме когато

очертавам те с червило

порочно нахално алено

съхранило и попило всички

твои думи спотаило

в гънките на устните

които целуваш насън...

© Мария Магдалена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??