Мараня
сънят не ме лови
защото живея във сън
този единствения
във който пак
спираш дъха ми
извираш от очите ми
със спомен от друг живот
когато стигнахме края
на света и прекрачихме...
чуваш ли сълзите ми
виждаш ли душата ми
спъваш ли се в мислите ми
изгаря ли те сянката ми
пропадаш ли в стона ми
вибрираш ли от думите ми
виждаш ли ме когато
очертавам те с червило
порочно нахално алено
съхранило и попило всички
твои думи спотаило
в гънките на устните
които целуваш насън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Магдалена Все права защищены
