сънят не ме лови
защото живея във сън
този единствения
във който пак
спираш дъха ми
извираш от очите ми
със спомен от друг живот
когато стигнахме края
на света и прекрачихме...
чуваш ли сълзите ми
виждаш ли душата ми
спъваш ли се в мислите ми
изгаря ли те сянката ми
пропадаш ли в стона ми
вибрираш ли от думите ми
виждаш ли ме когато
очертавам те с червило
порочно нахално алено
съхранило и попило всички
твои думи спотаило
в гънките на устните
които целуваш насън...
© Мария Магдалена Все права защищены