Oct 2, 2008, 9:51 AM

Мараня

  Poetry » Love
804 0 3

сънят не ме лови

защото живея във сън

този единствения

във който пак

спираш дъха ми

извираш от очите ми

със спомен от друг живот

когато стигнахме края

на света и прекрачихме...

чуваш ли сълзите ми

виждаш ли душата ми

спъваш ли се в мислите ми

изгаря ли те сянката ми

пропадаш ли в стона ми

вибрираш ли от думите ми

виждаш ли ме когато

очертавам те с червило

порочно нахално алено

съхранило и попило всички

твои думи спотаило

в гънките на устните

които целуваш насън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Магдалена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...