Oct 2, 2008, 9:51 AM

Мараня

  Poetry » Love
799 0 3

сънят не ме лови

защото живея във сън

този единствения

във който пак

спираш дъха ми

извираш от очите ми

със спомен от друг живот

когато стигнахме края

на света и прекрачихме...

чуваш ли сълзите ми

виждаш ли душата ми

спъваш ли се в мислите ми

изгаря ли те сянката ми

пропадаш ли в стона ми

вибрираш ли от думите ми

виждаш ли ме когато

очертавам те с червило

порочно нахално алено

съхранило и попило всички

твои думи спотаило

в гънките на устните

които целуваш насън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Магдалена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...