2 jul 2009, 12:17

Мараня 

  Poesía » Otra
894 0 12

Над полето – мараня.
На полето – нищо.
Виждате ли го деня?
Ей го там, във ниското.

Вечерта ще приближи
крадешком, зад тръните.
Ще го свáри още жив,
за ръка – и в тъмното.

По-нататък не ги знам.
Целият ми спомен:
тишина и мараня.
Юли е. След
óбед.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??