2.07.2009 г., 12:17 ч.

Мараня 

  Поезия » Друга
830 0 12

Над полето – мараня.
На полето – нищо.
Виждате ли го деня?
Ей го там, във ниското.

Вечерта ще приближи
крадешком, зад тръните.
Ще го свáри още жив,
за ръка – и в тъмното.

По-нататък не ги знам.
Целият ми спомен:
тишина и мараня.
Юли е. След
óбед.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??