Мария
Мария
Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария,
за теб е майка и жена.
Деца грижовно да завие
и теб да върне у дома.
С косите иска да изтрие
нозете от вековен прах.
Предадохме я всички ние,
приписахме ù своя грях.
И блудница или мадона
тя пак е вечната жена.
Загадъчна като икона,
изпълнена като луна.
03.01.2011
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Гарева Todos los derechos reservados
