Jan 4, 2011, 8:45 PM

Мария 

  Poetry
705 0 2
Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария,
за теб е майка и жена.
Деца грижовно да завие
и теб да върне у дома.
С косите иска да изтрие
нозете от вековен прах.
Предадохме я всички ние,
приписахме ù своя грях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Random works
: ??:??