Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария,
за теб е майка и жена.
Деца грижовно да завие
и теб да върне у дома.
С косите иска да изтрие
нозете от вековен прах.
Предадохме я всички ние,
приписахме ù своя грях.
И блудница или мадона
тя пак е вечната жена.
Загадъчна като икона,
изпълнена като луна.
03.01.2011
© Гинка Гарева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
