Jan 4, 2011, 8:45 PM

Мария 

  Poetry
503 0 2

Мария

Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.

За теб сега е тя Мария,
за теб е майка и жена.
Деца грижовно да завие
и теб да върне у дома.

С косите иска да изтрие
нозете от вековен прах.
Предадохме я всички ние,
приписахме ù своя грях.

И блудница или мадона
тя пак е вечната жена.
Загадъчна като икона,
изпълнена като луна.

03.01.2011

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??