4.01.2011 г., 20:45 ч.

Мария 

  Поезия
629 0 2

Мария

Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.

За теб сега е тя Мария,
за теб е майка и жена.
Деца грижовно да завие
и теб да върне у дома.

С косите иска да изтрие
нозете от вековен прах.
Предадохме я всички ние,
приписахме ù своя грях.

И блудница или мадона
тя пак е вечната жена.
Загадъчна като икона,
изпълнена като луна.

03.01.2011

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??