по Б. Христов - "Жената Мария"
Аз ли коя съм? Мария.
Жената на всички мъже.
Жената, която в магия
все тича с издрани нозе.
Магдалена? Грешка! Мария.
Мария. И себе си. Толкоз.
С Голготската орисия
да идвам в съня ви до болка.
Аз ли коя съм? Мария.
Икона на грешница. Вечност.
Щом зърна в мъж своя Месия -
превръщам се в непорочност!...
Е, вече разбрахте? Мария?
А Анна, Елена къде са?
Здравейте на всички! Щом в рая
отново Ви срещам - ще черпя!
Пак нося от дивите круши
и резенче хляб за закуска.
Вземете си! Друг път? За други?
Пак слизам! Чао! С наслука!
П.С. И тъй като лирическата има право на глас, реших да ѝ го дам :)
с усмивки
© МариЯ Todos los derechos reservados
Здравейте, Чо и Мария!
Интересно (ще) ми е да получа мнение (от пишещите поезия) за лирическия образ, затова го публикувах тук.
Хубав ден, приятели.
Вдъхновения желая!