27 jul 2007, 13:49

МАРИЯ НА КОЕЛЮ

  Poesía
1K 0 2
 

Тя не вярва, че е слънце пак,

от другата страна на слънцето,

                                      но вече знае - адът

е неосъщественото лице на рая.

Тънките й  токчета, на дансинга,

                        отмерват времето,

                        забиват кръстчета в мига -

тук - сега и с този мъж  -

са ада, рая и света, през който крачи.


И защото от любов живее,

                                                уплодява я

                          и щедро после я раздава,

друго измерение изпълва нощите й

и едновременно я обладава  -

расте, расте - смалява се под него

                                                    тялото й,

душата й се извисява,

насища облаците с благодат,

                                      небето с доброта...


Бог има свои измерения за греховете

и благоволение гнезди в очите Му.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...