27 jul 2007, 13:49

МАРИЯ НА КОЕЛЮ 

  Poesía
724 0 2
 

Тя не вярва, че е слънце пак,

от другата страна на слънцето,

                                      но вече знае - адът

е неосъщественото лице на рая.

Тънките й  токчета, на дансинга,

                        отмерват времето,

                        забиват кръстчета в мига -

тук - сега и с този мъж  -

са ада, рая и света, през който крачи.


И защото от любов живее,

                                                уплодява я

                          и щедро после я раздава,

друго измерение изпълва нощите й

и едновременно я обладава  -

расте, расте - смалява се под него

                                                    тялото й,

душата й се извисява,

насища облаците с благодат,

                                      небето с доброта...


Бог има свои измерения за греховете

и благоволение гнезди в очите Му.

© Ирина Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??