27 jul 2007, 13:49

МАРИЯ НА КОЕЛЮ

  Poesía
1K 0 2
 

Тя не вярва, че е слънце пак,

от другата страна на слънцето,

                                      но вече знае - адът

е неосъщественото лице на рая.

Тънките й  токчета, на дансинга,

                        отмерват времето,

                        забиват кръстчета в мига -

тук - сега и с този мъж  -

са ада, рая и света, през който крачи.


И защото от любов живее,

                                                уплодява я

                          и щедро после я раздава,

друго измерение изпълва нощите й

и едновременно я обладава  -

расте, расте - смалява се под него

                                                    тялото й,

душата й се извисява,

насища облаците с благодат,

                                      небето с доброта...


Бог има свои измерения за греховете

и благоволение гнезди в очите Му.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...