Jul 27, 2007, 1:49 PM

МАРИЯ НА КОЕЛЮ

  Poetry
1K 0 2
 

Тя не вярва, че е слънце пак,

от другата страна на слънцето,

                                      но вече знае - адът

е неосъщественото лице на рая.

Тънките й  токчета, на дансинга,

                        отмерват времето,

                        забиват кръстчета в мига -

тук - сега и с този мъж  -

са ада, рая и света, през който крачи.


И защото от любов живее,

                                                уплодява я

                          и щедро после я раздава,

друго измерение изпълва нощите й

и едновременно я обладава  -

расте, расте - смалява се под него

                                                    тялото й,

душата й се извисява,

насища облаците с благодат,

                                      небето с доброта...


Бог има свои измерения за греховете

и благоволение гнезди в очите Му.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Войнова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...