МАРИЯ НА КОЕЛЮ
Тя не вярва, че е слънце пак,
от другата страна на слънцето,
но вече знае - адът
е неосъщественото лице на рая.
Тънките й токчета, на дансинга,
отмерват времето,
забиват кръстчета в мига -
тук - сега и с този мъж -
са ада, рая и света, през който крачи.
И защото от любов живее,
уплодява я
и щедро после я раздава,
друго измерение изпълва нощите й
и едновременно я обладава -
расте, расте - смалява се под него
тялото й,
душата й се извисява,
насища облаците с благодат,
небето с доброта...
Бог има свои измерения за греховете
и благоволение гнезди в очите Му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Войнова Всички права запазени
