24 mar 2006, 14:15

март 

  Poesía
751 0 5
 Тежък сняг заваля-
 едро и на парцали.
 Уж беше дошла пролетта,
 а след нея зимата пак дойде-
 непоканена.
 Невръстният слънчо се скри,
 обиден от снежните вихри.
 Марта е грабнала четки,бои-
 вдъхновена за зимна картина.
 И като хала беснее-
 подобно на всяка сърдита жена...
 Дано да се наспи добре-
 утре пак слънце ще грее
 и пак ще е в нас пролетта.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??