20 abr 2023, 23:00

Март

  Poesía » Otra
338 0 0

 

Депресията във времето я няма
Отива гордо си дъжда
Слънцето идва днес на смяна
За да попие нечия тъга

 

Думите тука са излишни
Радостта в очите е побрана
Всички човешки драми лични
Са просто времева измяна

Слънцето е тук да стопли
От болка замръзнали сърца
И да заглуши човешки вопли
Оставени от зимната душа

Но и спомените също размръзява
Заедно със съжления от сутринта
И  макар човек да не осъзнава
Зимата навярно носи най-голяма свобода

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пресияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....