20.04.2023 г., 23:00

Март

333 0 0

 

Депресията във времето я няма
Отива гордо си дъжда
Слънцето идва днес на смяна
За да попие нечия тъга

 

Думите тука са излишни
Радостта в очите е побрана
Всички човешки драми лични
Са просто времева измяна

Слънцето е тук да стопли
От болка замръзнали сърца
И да заглуши човешки вопли
Оставени от зимната душа

Но и спомените също размръзява
Заедно със съжления от сутринта
И  макар човек да не осъзнава
Зимата навярно носи най-голяма свобода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...