Apr 20, 2023, 11:00 PM

Март

  Poetry » Other
334 0 0

 

Депресията във времето я няма
Отива гордо си дъжда
Слънцето идва днес на смяна
За да попие нечия тъга

 

Думите тука са излишни
Радостта в очите е побрана
Всички човешки драми лични
Са просто времева измяна

Слънцето е тук да стопли
От болка замръзнали сърца
И да заглуши човешки вопли
Оставени от зимната душа

Но и спомените също размръзява
Заедно със съжления от сутринта
И  макар човек да не осъзнава
Зимата навярно носи най-голяма свобода

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пресияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...